Бабо Мравке, хата джас...

Щурец и Мравка 

Френска басня 

Jean de La Fontaine - Fables 

(1668 - 1694) 

Щурчо цяло лято пял

нито зрънце не събрал

Когато зимата дошла,

се оказал без храна —

без късче от мушица

без парченце от трохица.

Щурчо със душица гладна

отишъл при Мравката — съседка важна

да се моли за храна,

за да преживее

някак пак до пролетта:

„Ще платя за туй зрънце,

честна дума на Щурче!”

Мравката не си поплюва

И към Щурчо негодува:

— Щурчо щурав я кажи

Цяло лято где бе ти?

— Ден и нощ аз пях

и сега си го признах!

– Пял си? Браво бре, юнак

Сега танцувай от крак на крак.

Щурец и Мравка 

Френско риалити

През цялата пролет, лято и есен Мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата. Част от събраното продаде и скъта малко парици за черни дни. Щуреца през цялото лято пее и танцува, и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Зимата дойде и Мравката се прибира на топло, има си храна и подслон. Но Щуреца няма къде да се прибере, няма какво да яде, няма с какво да се стопли. В този момент го забелязва представител на Хелзинкския комитет и веднага е свикана пресконференция, на която се поставя питането защо мравката има право да стои на топло и да има какво да яде, а нещастния щурец мръзне гладен под снега. Всички държавни и две частни телевизии веднага организират предаване на живо, как щуреца е посинял от студ и глад, което ограничава правото му да пее и танцува. В същото време пускат есклузивни кадри как мравката се е разположила удобно в топлия си дом, а масата безсрамно е препълнена с храна. Всички французи са поразени, а някои и вцепенени от внушението, че в една толкова богата страна оставят бедния щурец да замръзва на улицата, докато някои тънат в изобилие и охолство. Асоциациите, борещи се срещу бедността организират протести пред дома на мравката. Журналистите, стипендианти на Отворено общество, организират интервюта, питащи как е допуснато мравката да забогатее на гърба на щуреца и искат от правителството да увеличи данъците на мравката, за да плати справедливата цена на богатството си. В отговор на сондажите, правителството приема закон за икономическо равенство и закон срещу дискриминацията. Данъците на мравката са увеличени и плюс това, тя трябва да плати огромна глоба за това, че не е наела щуреца на работа. Тъй като мравката няма достатъчно пари да си плати глобата и данъците, къщата й е иззета от държавата, тя напуска Франция и се заселва в Швейцария.
Телевизията прави репортажи как щуреца се нанася в общинското, вече, жилище на мравката, и пита защо няма климатик, подово отопление и сателитна телевизия. Той е на път да изяде и последните запаси от храна, натрупани от мравката, въпреки, че пролетта е още далеч. Две НПО-та му изпращат сухо мляко и мармалад, като изписват по документи масло и мед. Щуреца ги продава за нови струни на цигулката. Жилището на мравката се превръща в социално жилище за щуреца и трите му братовчедки и започва да се разпада, защото последните не правят нищо за да го поддържат. И за това се порицава правителството, като в някои квартали на Париж мароканските скакалци организират протестни палежи и грабежи. Щуреца умира от свръхдоза, братовчедките му проституират. Марсилия вече е населена предимно с марокански скакалци.
Вестниците "Либерасион" и "Юманите" коментират провала на правителството да се справи със социалното неравенство. Жан-Мари льо Пен е обвинен в антисемитизъм, антиинсектизъм, расизъм, аракнофобия и други лоши неща. 

Къщата се превръща в свърталище на банда от черни и космати паяци имигранти. Мадагаскарски хлебарки опъват палатка в двора.
Правителството се поздравява с голямото разнообразие на културни общности във Франция.
Паяците и скакалците организират трафик на хашиш и марихуана, и заедно с хлебарките тероризират цяла Франция.

Марин льо Пен и Националният фронт печелят изборите...