понеделник, 20 юни 2011 г.

Аз съм художникът.

Затвор грози неизвестния художник на Паметника на съветската армия

"Образувано е досъдебно производство срещу неизвестния художник, който пребоядиса Паметника на съветската армия. Производството се води за хулиганство. За подобно престъпление законът предвижда до две години затвор или пробация, но ако престъплението е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или се отличава с изключителен цинизъм или дързост, е възможно лишаване от свобода до пет години."
Като едното нищо ще го осъдят. В такива моменти се сещам за филма с Кърк Дъглас "Спартак". Накрая, пред последните оцелели от легионите на бунтовниците, центуриона дръпна реч, че ако предадат Спартак, останалите ще бъдат помилвани. Ако не, всички ще бъдат разпънати на кръст. За властта Спартак е неизвестен образ и няма как да го идентифицират. Тогава са нямали нито камери, нито милиция със СРС-та. Та, Спартак огледа оцелелите и разхвърляни по бойното поле, изправи се, за да се представи и в същият момент негов приятел го видя, скочи и извика "Аз съм Спартак!". След него стана друг "Аз съм Спартак!", след тях трети "Аз съм Спартак!", след тях четвърти... 
Рим разпъна няколко хиляди. Нас поне не могат да ни разпънат. 
"Аз съм художникът!"